Краят на ерата Команданте“ в Куба дойде днес, когато 89-годишният

 

Краят на ерата „ Команданте “ в Куба пристигна през днешния ден, когато 89-годишният Раул Кастро подава оставка като висш водач на ръководещата Комунистическа партия по време на конгреса й. Един предстоящ и добре обмислен ход на по-малкия от двамата братя от една фамилия, която стана знакова в международната политика през последните 70 години.

Макар да не носи харизмата на починалия Фидел, Команданте Раул пое кормилото на страната през 2006 година, когато брат му се разболя тежко и трябваше да отстъпи крачка обратно. И както постоянно, Раул, спокоен и въздържан по темперамент, свърши отлично работата, за която бе повдигнат отпред на партията и страната. Добре научили уроците в йезуитския лицей, където са възпитани, братята Кастро начертаха една линия на може би незабележим, само че значим преход в родината си, станала известна като Острова на свободата. Раул съчетаваше двата поста на върха- на страната и на партията, десет  години  – от 2008 до 2018 година, когато за първи път се даде сигнал, че идва новото потомство кубински политици – тези, които не са били „ Команданте “ по време на Революцията, дори не са били родени тогава, само че в тях е бъдещето на 9  милиона души, които не престават да живеят изолирани поради американското ембарго.

И без драми през днешния ден остарелият Команданте слиза и от партийния връх, където президентът Мигел Диас Канел, на 60 години, държавен водач от 2018 година, ще се възкачи. За да се репродуцира още веднъж моделът на обединение на партия и страна в едни и същи ръце на един началник. Докога този модел ще бъде работещ, времето ще покаже. Сигурното е, че  проблемите пред Куба стават все по-сериозни, а  пандемията и неналичието на смяна в политиката на Съединени американски щати не спомагат за възстановяване на обстановката, написа в коментар Антени.

Какво свърши Раул

Когато на 31 юли 2006 година Фидел Кастро краткотрайно делегира президентството на брат си Раул заради тежко заболяване, кубинците не можеха да употребяват мобилен интернет, кабелният беше екзотика, заради невъзможността към острова да се построи оптична система без прекосяване през териториалните води на Съединени американски щати. Покупко-продажбата на парцели бе неразрешена, пътуването в чужбина без позволение – невероятно. Това  бе ерата на Джордж Буш в Белия дом и връзките с Хавана бяха на кота нула. Никой не би споделил, че десетилетие по-късно Раул ще посрещне на кубинска земя американският президент Барак Обама.

Съзнавайки, че харизмата на брат му и методът му на практикуване на власт са неподражаеми, Раул дефинира Комунистическата партия като „ единственият заслужен правоприемник на Фидел “ и насърчи колегиалният метод на ръководство, прекратявайки персонализма и засилвайки смисъла на обособените институции,  отбелязва „ Ел  Паис “. Под негово управление Куба  последователно се промени – жителите към този момент имат мобилни телефони, дори и мобилен интернет, обществените мрежи навлязоха в живота  на младите кубинци, както се случва на всички места по света, притежателите към този момент могат да продават къщите и колите си и лека-полека потреблението на интернет се популяризира, в допълнение към премахването на разрешението за излизане от страната. На острова още през 2008 г.  старите „ камейос “ – големи рейсове, свързани от три-четири споени архивни руски автобуси, бяха сменени от съвременни китайски рейсове с климатик. А такситата към този момент бяха освен кадилаци от 50-те години на предишния век, а модерни азиатски марки коли.

Дискретно,   Раул демонтира модела на държавните дотации, надутата работна мощ и икономическата помощ за нерентабилни компании. Така се стигна до невижданото състояние в държавния бранш да има над милион работни места. Той избра да развие частния бранш като метод да помогне на страната да се измъкне от рецесията и да всмуква цялата непотребна работна мощ, без да  се отхвърля от социализма като идеология и обща философия на ръководството. Успешно опитва с по този начин наречената „ система за самоуправление на бизнеса “ в границите на армията, формула, която дава по-големи тласъци на служащите и повече самостоятелност на ръководството на компании, търсещи по-голяма икономическа успеваемост.

Фидел  вкара още през  90-те години на ХХ век формулата на едноличните търговци  като самонаети лица, само че го направи с отвращение, заставен от голямата рецесия и я ограничаваше при всяка опция. При Раул през 2008 година в Куба към този момент имаше към 150 000 самонаети служащи, а през днешния ден са над 600 000 или  13% от работната мощ. Задачата, която оставя на  наследника си, е образуването на аграрни кооперации.

Както и серия от незабавни стопански промени, които би трябвало да задържат младите и да ги задоволят, разясняват пред радио РФИ от Института за проучвания на Латинска Америка.

Трудностите

Трудностите остават  същите – американското ембарго, утежняването на рестрикциите от ерата Тръмп, заменила стоплянето на връзките по времето на Обама; неналичието на сигнали от страна на администрацията на Байдън, че нещата ще се трансформират за острова, който разчита главно на вноса, с цел да съществува. Глътката въздух, пристигнала в стопанската система по времето на Уго Чавес отпред на Венецуела, си отиде дружно с него.   През 2017 г.  40 на 100 от външната търговия на Куба е била с Венецуела, през 2020 – едвам 17 на 100. Ходовете, които могат да пооправят нещата, са преориентирането към Китай и към Испания – най-старият и обичаен сътрудник на острова, без значение от политическите разтърсвания в двете страни през последните 150 години.

Ковид удари Куба по този начин, както не се бе случвало от края на Съюз на съветските социалистически републики преди повече от 30 години. Туризмът и износът стопираха, 11 на 100 се сви стопанската система през предходната година. Въпреки това страната създава свои ваксини въз основата на мощно развитата си  генна медицина и има проект да имунизира популацията до края на тази година.

С Раул Кастро от управлението на Комунистическата партия си отиват и последните останали „ Команданте “ – бойни приятели на Фидел от партизанските години в Сиера Маестра. Всички са на към 90 години и отстъпват. Дали поколението, което ще ги наследи, и то не в първа младост, възпитано в номенклатурната ера, а не с идеалите на  бащите и дядовците си, ще успее да премине към нова скорост в партията и страната? Раул разчита на това. Едно обаче е несъмнено – историята оправда* братята Кастро, трансформирали Острова на свободата в неповторимо събитие в света – резистентен дразнител на американския световен модел тъкмо под носа на чичо Сам.

*„ Историята ще ме оправдае “ е програмна тирада на Фидел Кастро, юрист по специалност,  от 1953 година, която той държи в  своя отбрана преди успеха на революцията през 1959 г.